Като у дома си

Къщи за почивка; или…

За града


Недопустимо е да не се започне с легендата за създаването не едно поселище. Така, че ще започнем с една от всички , приета за истината и разказвана с интерес от Еленачани. Легендата, дошла от народните уста преди повече от пет века, добавя една неповторима красота на младостта. Тук в девствените вековни гори извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка- девойката Елена от с. Къпиново и момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и паднала убита при Конашкия мост, погребана в местността “Кръста”, превърната после в Черковище, а Самуил бил посечен на края на града и местността назована “Самуилец”. От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.

Може би по впечатляваща е тезата на Георги Раковски в своята поема “Горски пътник”, който  чрез устата на Младен е предложил за историческа истина, че градът носи името на царица Елена, съпруга на цар Асен:

Ако погледнем  чисто исторически, позовавайки се на артефакти  – изгладени каменни брадви, чукове, кремъчни върхове за стрели и други случайно намерени в района предмети може да се каже , че Еленската котловина е била обитавана още през късната новокаменна епоха (6 000 г. п река Х река). През нея преминава един прастар път, по който са се връщали от своите походи към дунавските земи Филип ІІ и Александър Македонски.

По време на римския император Август , тукашните места спадат към създаденото под покровителството на Рим обширно тракийско царство, управлявано от Реметалк І, което през 46 г. било присъединено към Римската империя под името провинция Тракия. През римското владичество оттук преминавал важният път от Никополис ад Иструм  за Константинопол. Намерените на десния бряг на река Бързица основи на раннохристиянска църква с баптистериум (кръстилница), както и разкритите при построяването на църквата при село Марян основи на старинен храм, украсен с мозайка и мраморни колони, ни уверяват, че тук имало живот през ранновизантийската епоха. Това се потвърждава и от намерените капители от V- VІ в. в селата Марян и Блъсковци, които сега се пазят в Археологическия музей в София. На стратегически места в проломите на река Бързица (в местността Братовановград), река Веселина (при Валасчевата мелница), река Брезовица (под село Дебели рът) и в землищата на селата Стеврек, Кипилово, Костел и другаде се намират останки от антични крепости. Това показва, че Еленската котловина е добре укрепявана през различните исторически епохи.

Елена е успяла да съхрани значителна част от архитектурното си наследство. Часовниковата кула, както и църквата „Успение на Пресвета Богородица се виждат от всяка точка на града. „Българският Витлеем „, както са наричали града по време на Възраждането има още две църкви със своята дълголетна история. Църквата „Св. Никола“ е най-старата в града. Тя съществувала преди 16-ти век. В запазения от Дойно Граматик стар псалтир, „печатан във Венеция от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица“ е записано: „Книгата се подарява на храма на църквата „Свети Никола“ в 1518 година от някой си Пера“. храмът „Рождество на Пресвета Богородица“ има сродна съдба със старата църква „Свети Никола“ и също е свързана с историческия път на града. От всички стари къщи в Елена най-известна и може би най-интересна е къщата музей „Иларион Макариополски“. В една от стаите на този дом е основано еленското читалище „Напредък“.  Със заслужено признание се прославя делото на еленската Даскалоливница- първия възрожденски институт за учители в българско, създаден от Иван Момчилов и Никола Михайловски, който е завършил Московския университет още през далечната 1848 година с докторат по философия. „Разсукановите къщи” са исторически паметник- уникална секция от комплекс от пет къщи под един покрив, ненадминат досега в нашата възрожденска архитектура.В Музея на Възраждането се съхраняват сбирки от икони и много ценни творения на българското църковно изобразително изкуство. В Елена са съхранени 147 паметници на културата, 7 от които са с национално значение: родната къща на Иларион Макариополски, Часовниковата кула, Даскалоливницата / №60 от 100-те Национални туристически обекта/, църквите „Свети Никола” и „Успение на Пресвета Богородица” с камбанарията, петте Разсуканови къщи и Попниколовата къща. Елена притежава над 6 000 етнографски предмета на материалната култура, 780 творби на възрожденското и съвременното изкуство, много старопечатни книги.  В околностите на Елена се намират Марянски манастир “Свето Преображение Господне” за който легендите говорят, че манастир на това място е имало още през VIII–IX век. За това свидетелстват шест броя капители от Теодосиеви колони, от които четири се намират в Националния исторически музей – София, а две са съхранени в манастира. Сегашната църква е построена през 1835 година;  Капиновският манастир „Св. Николай Чудотворец“ и Плаковският манастир “Св. Пророк Илия” на 18км. южно от Велико Търново. Заради близостта между Плаковския и Къпиновския манастир, разстоянието между които е само 2км., двете обители биват наричани манастири-близнаци.

Китният старопланински град Елена се намира в полите на гористия Еленски балкан. Град Елена е разположен в Централна Стара планина, 300м над морското равнище. Намира се на 38 км от Велико Търново, на 280 км от София и на 230 км от Варна. Разположен в красивата долина на Еленската река. Климатът в община Елена е умерено-континентален с характерни за планинските райони климатични явления. В котловината преобладават летните валежи, които помагат да се запази свежестта и зеленината на растителността в околностите на града до късна есен. Снежната покривка се появява обикновено в началото на декември и се губи около средата на март. Въздухът е чист и благоприятства лечението на астма и белодробни болести. Това се дължи предимно на младите иглолистни насаждения и гъстите широколистни гори, разположени върху значителна част от повърхността на котловината. В реките се срещат мряна и кефал. В пенливите и студени планински ручеи се въди балканска и дъгова пъстърва. Изкуствено се развъжда речната пъстърва. В язовир „Йовковци” се развъжда шаран, каракуда, платика, толстолоб, сом, бяла риба, щука  и др.

Трудно е да се опише всичко в една страница за град Елена и Еленския балкан. По тази причина е обособена част „Интересно”. Там ще откриете отговорите на част въпросите, възникнали след прочита на горните редове.

Comments are closed.