Църкви и манастири
Разбира се започваме с Марянския манастир, въпреки че е най-малкият и отскоро възтановен. Останалите четири манастира са мако по-далече от Елена, но винаги са подкрепяни от еленчани с дарения и често пъти съзиждани из основи след разруха и пожари. Тяхната история е неразривно свързана с тази на гр.Елена и миряните от този малък град .
Да започнем с Марянския Манастир, причината не е само, че едната от къщите е в с. Марян и на 300 м от манастира, а защото историята на тази обител е интересна и забулена в тайна.
Легендите говорят, че манастир на това място е имало още през 8 – 9 век. За това свидетелстват шест броя капители от теодосиеви колони, от които четири се намират в Националния исторически музей – гр.София, а две са съхранени в манастира. Сегашната църква е построена през 1835 година. По време на изкопните работи са намерени основи на стар християнски православен храм, а в олтара на този храм мраморен саркофаг, в който са открити останки от скелет с Евангелие в ръцете и корона до главата – т.е. духовната и светската власт, събрани на едно място. Когато открили този гроб, живеещите в селището по кондики и предания и оставени преписки в църковни книги, решили че това най-вероятно е гробът на цар Борис-Михаил Покръстител. Заради непрекъснатият страх от турските власти почти веднага всичко отново е било скрито под земята и само части от мраморния саркофаг, могат да се видят сега запазени в стените на настоящата църква.
Друга легенда говори, че царица Мара – сестра на цар Иван Шишман заминавайки за Константинопол, за да стане жена на султан Мурад е останала в манастира и след смъртта на султана отново се е върнала по тези места. Може би и затова селото се казва Марян, носещо името на царицата. Сегашният манастир е действащ от 1992 година, когато със заповед на Светия синод на БПЦ се учредява като такъв.
В храма, който е един от най-големите и красиви в Еленска духовна околия могат да се видят икони, рисувани от старите майстори на Тревненската школа. В момента манастира не разполага с леглова база за поклонници, но от септември 2003 до 2004 година се очаква основен ремонт на църквата, строителство на нови сгради и откриването на музейна експозиция на църковна утвар и исторически данни за православието в тази част на Еленския балкан.
Друга запазена обител в близост до Елена е Капиновския манастир. Намира се на 24 км от Елена.
Поклонението до Капиновския манастир през месец юли е свързано с дейността на манастирите „Свети Николай” и „Свети Илия” и подкрепата от еленчани през вековете. Отслужва се молебен и водосвет за здраве и благополучие на еленчани. Освещава се и се раздава курбан.
Къпиновският манастир се намира на 18 километра от град Велико Търново и на 24 километра северозападно от град Елена в близост до река Веселина в полите на живописния Еленски Балкан в Стара планина. Само на 2 километра източно от него край с. Плаковво където е Плаковския манастир „Св.Пророк Илия“
От надпис в сегашната манастирска черква е знайно, че през 1272 г., по време на царуването на цар Константин Тих (1257-1277), на нейно място е бил издигнат храм, посветен на Светата Троица. Вероятно манастирът е основан от неговия предшественик – цар Иван Асен II (1218-1241).
С падането на Търновското царство под турска власт Къпиновският манастир бил опожарен и едва в края на XVII в. селяните от близките села успели да издействат разрешение за възстановяването на манастира. Поради липсата на султански ферман, преустройството на храма било извършвано през нощта и за да изглежда старинен, той бил умишлено опушен.
През 1794 г. за кратко време игумен на манастира е Св. Софроний Врачански. Тук монасите направили нов препис на История Славянобългарская“ по донесено от него копие.
През 1830 г. в манастира е била създадена книжовна школа. Манастирът бил възстановен и преустроен през 1835 година. Двама самоуки дряновски майстори построили и днешната манастирска черква „Св. Николай“ под формата на еднокорабна, безкуполна сграда с обширен наос и преддверие, допълнени от открита нарктика с дървени колони и парапети.
През 1845 година в манастирската черква била изписана и голяма стенописна композиция, пресъздаваща сцени от Страшния съд, а през 1856 година били построени и масивни двуетажни жилищни постройки, които и днес обграждат манастира. Не след дълго, през 1864 г., бил построен и богато зографисан параклисът „Въведение Богородично“. В друг малък параклис е погребан един от обновителите на манастира Теодосий Хоризов.
Предполага се, че иконите на дървеният иконостас са изписани от тревненския зограф Папа Витан и други тревненски зографи.
Плаковският манастир „Св. Пророк Илия“, който е на 22 км от гр.Елена е основан по времето на цар Иван Асен II, като първоначално се е намирал на няколко километра от днешната обител, където все още може да се види малка старинна църква. На сегашното си място манастира е издигнат през втората половина на 13в., и както повечето манастири около Велико Търново е разрушен по време на османското нашествие.
През 1450г. Плаковският манастир е възстановен, като впоследствие неколкократно е опожаряван и разграбван. През 1794г. Неофит Бозвели е посетил на два пъти манастира и обмислял заедно с монасите как да се подготвят и разпращат из страната учители и свещеници, които да служат на български език. При второто си идване Неофит Бозвели оставя в манастира и своя труд „Славянобългарское детеводство“. Чест гост в Плаковския манастир е бил и поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански), който по-късно станал и игумен на съседния Капиновски манастир. Той оставил на монасите в манастира своята книга „Кириакодромион“ (в превод „Неделник“). В Плаковската обител гостувал и игумена на Преображенския манастир – йеромонах Зотик, който организирал тук работилница за пушки и барут за нуждите на българските революционери.
През 1835г. в Плаковския манастир е организирана Велчовата завера, като един от водачите и бил бившия игумен на манастира отец Сергий от с. Руховци, където има негов паметник ( 2 км от Марянската къща). След потушаването на заверата манастира е разрушен и за това напомня голяма мраморна плоча, поставена под манастирската камбанария.
Възстановяването на Плакивския манастир започнало през 1845г. по времето на йеромонах Софроний. Старата църква била съборена и на нейното място бил построен сегашния манастирски храм „Св. Илия“. Името на строителя не е известно, но се предполага, че това е дело на Уста Кольо Фичето, който по-късно през 1856г. изградил и жилищното крило с камбанарията. В този период цялото крупно църковно строителство в района се осъществявало главно от него. По това време бил прокопан от монасите таен изход водещ от църквата към гората, а по-късно такъв подземен изход бил изведен и от магерницата. Тези подземни изходи били използвани от Васил Левски.
През 1949г. пожар, изпепелява голяма част от жилищните сгради в Плаковския манастир.
Понастоящем Плаковският манастир е постоянно действащ.
Сегашния си вид манастира придобива след 1845г., когато е построена манастирската църква, жилищните сгради и кулата-камбанария.
Манастирската църква „Св. Илия“ е от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Тя е строена от Кольо Фичето и представлява еднокорабна, продълговата сграда, с три високи апсиди и с две конхи, с островръх купол върху кръгъл барабан от шест масивни цилиндрични колони с капители и открит притвор. Над входната врата е изрисувана от неизвестен художник единствената стенопис – „Възнесение на пророк Илия“. На ктиторския надпис е отбелязано само, че е по поръчка на габровския кожухарски еснаф от 1852г. В църквата се намира и великолепен неполихромиран иконостас с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Резбата му, заедно с тази на царските двери, се отличава с изящни барокови форми и хармонични пропорции. Автор на иконостасните икони – „Св. Артемий“, „Св. Иван Рил¬ски“, „Св. Й.Богослов“, „Св. Богородица Пътеводителка“, „Христос Вседържител“, „Йоан Кръстител“, „Св. Илия“ и още няколко малки икони е големият самоковски художник Захарий Зограф.
Интерес в Плаковския манастир представляват двуетажните П-образни жилищни сгради и високата 26 м. кула-камбанария. И двете са строени от майстор Колю Фичето.
Килифаревският манастир „Рождество Богородично“ е на 20 км.от града. Основан през 1348г. от видния български исихаст Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. Теодосий става игумен на манастира и го превръща в едно от най-значимите книжовни средища в България и духовен център на православния исихазъм. Тук се пишели и превеждали разнообразни богослужебни книги, жития, проповеди и светски хроники. Светата обител става център на книжовна школа, която през 1360г. има над 460 ученика, като в школата се били обучавани патриарх Евтимий, Ромил Видински и бъдещия киевски и московски митрополит Киприан. Когато османското нашествие достигнало Търново, манастирът бил укрепен със стени и бойни кули. Лично цар Иван Александър дарил средства за главната кула и за нова църква. Въпреки това при падането на Търново новоукрепения манастир бил разрушен от турците.
През 1442г. Килифаревският манастир се споменава отново в изворите, а през 1596г. в него се укривали оцелелите въстаници от второто търновско въстание. Именно заради това манастира бил опожарен от турците и крепостните му зидове били сринати напълно. Повече на това място манастира не е бил възстановен.
През 1718г. Килифаревският манастир е издигнат на днешното си място на брега на р. Белица, под стария манастир. Тогава била построена и изографисана църквата „Рождество Богородично“ с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски. В края на 18в. част от манастира е разрушена по време на кърджалийските набези, но скоро след това е възстановена. През 1840г. възрожденския майстор Кольо Фичето започва изграждането на сегашната църква „Св. Димитър“. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски. Храмът е завършен през 1842г.
През 1950г. Килифаревският манастир бил трансформиран в женски.
Килифаревският девически манастир е действащ и включва църква, жилищни и стопански сгради. През 1840г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на на трета църква в Килифаревския манастир. Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски и така трите помещения са обединени под общ покрив, даващ облика на днешната еднокорабна и еднокуполна черква „Св. Димитър“. Храмът е завършен през 1842г., като вътрешното й пространство е разчленено във формата на кръст. Куполът е разположен върху четири каменни колони, които очертават рамената на кръста. По-съществената част от стенописите се намират в двата параклиса и датират от 1718г. Сцените от евангелските събития се намират в горните пояси, докато долният ред е зает от фигури в цял ръст. От двете страни на олтара са изобразени фигурите на архангел Гвраил и Богородица, а в апсидата е представена „Богородица Ширшая небес“ с образа на Младенеца в утробата и. Най-долният пояс е зает от сцената „Поклонението на жертвата“. Стенописите в Килифаревския манастир са характерни за началото на 18в., като в позите и жестовете на персонажите се чувства известна скованост и диспропорционалност. Запазен до днес е стария позлатен иконостас от 1843г. дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна.
Килифаревският манастир притежава няколко ценни икони, дело на тревненските живописци Йонко Попвитанов и Досьо Коюв, както и известната икона на Иван Рилски с житието му, рисувана от Кръстьо Захариев. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил построени през 1849г.
Мерданският манастир „Св. 40 мъченици“ датира от 13в. и според легендата е издигнат на мястото, където търновският патриарх Йоанкий II посреща тържествено цар Иван Асен II след победата му при Клокотница, станала в деня на празника на св. 40 мъченици. При покоряването на Търновското царство от османците манастирът е разрушен и имотите му минали в ръцете на турските бейове.
В средата на 19в. богатият еленчанин, Хаджи Кесарий Хорозов изкупува бившите имоти на Мерданския манастир. Със собствени средства той построява през 1853г. църквата и жилищните сгради и става игумен на възкръсналия манастир. Игуменът открил и вечерно килийно училище в манастира, което се посещавало от жители както на Мерданя, така и на околните села. По време на борбите за национално освобождение Кесарий Хорозов участвува във Велчовата завера, а по-късно е сподвижник на Васил Левски. След смъртта на Кесарий през 1893г., монасите напуснали Мерданския манастир и той запустял. Малко по-късно манастира е възобновен като девически, какъвто остава и до ден днешен.
Днес Мерданският девически манастир е обитаван от монахини и представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Църквата „Св. 40 мъченици“ е издигната през 1853г. и представлява еднокорабна, едноапсидна сграда, с притвор и купол върху висок барабан.. Първоначално не е била изографисвана, но след реставрацията и през 1982-1984г. е изрисувана със стенописи. В храма се пазят някои икони от 19в., рисувани предимно от представители на Тревненската школа, между които и творби на зограф Ценю Симеонов.
Този манастир е на 20 км от Елена.